Людмила Филипова

Но не бе толкова силна, за да си откаже да изживее любимата си мечта – тази, с която заспиваше, с която се събуждаше.

Но не бе толкова силна, за да си откаже да изживее любимата си мечта – тази, с която заспиваше, с която се събуждаше.
А после… После все някак щеше да го преживее.

Когато те идваха при нея, вътре в себе си се радваше, но не можеше да го покаже.

Кой ни излъга, че трябва да се надпреварваме с вечността? Че момичетата трябва да умират в болниците от анорексия, за да са слаби като закачалките по модните подиуми? Че момчетата трябва да мутират от анаболи за мускули или да се стрелят по улиците? Че щастието е само в опиатите и алкохола?

Нито една посока не е грешна или правилна, има значение само тази, в която вярваме.

Хубавото на кризите бе, че колкото са по-тежки, толкова повече те пречистват.

Стигнаха до Мадарската скала с каменния воин.

Сърцето е едно, тялото не може да се разширява безгранично, защото не ще може да се захранва

Зная. Избрани са онези, които сами избират себе си! Но ти още не си го проумял!

Боговете повече ценят, възхищават се и възнаграждават, когато любимият обича по-силно влюбения, отколкото когато влюбеният обича предмета на своята любов – понеже влюбеният е нещо по-божествено от любимия, тъй като е боговдъхновен.