Стивън Кинг

Спомних си преподавателя ми по социология в колежа — стар циник — който често казваше: „Когато опиташ всичко и удариш на камък, вдигни бяло знаме и отиди в библиотеката.“

Така и направих.

— Точно така. Бил ли си тук?

— Всички сме били някъде — отвърнах.

Обясненията са евтина поезия.

Най-простите отговори в живота често се подминават най-лесно.

Животът се завърта като монета, понякога към нас, но по-често се изтъркулва от обсега ни, като флиртува и проблясва: „Сбогом, скъпи, беше хубаво, докато ме имаше, нали?“

Да се чувстваш у дома означава да гледаш как луната се издига над откритата, спяща земя и да има кого да извикаш на прозореца, за да гледате заедно. Домът е там, където танцуваш с други хора, а танцът е живот.

Миналото можеше и да е необратимо, но бъдещето беше крехко, къща от карти, и трябваше много да внимавам да не го променя, докато не съм готов. Ето защо трябваше да…

дат нещата. Моля те, не ми казвай сбогом

Благодаря ти, че ми показа колко хубави могат да бъ

„Историята се повтаря — помислих си. — Ехо, което е толкова близо до съвършенството, че е невъзможно да се прецени кое е реалният глас и кое — призрачното му отражение.“