Преди да те видя

– Мъже! Имате емоционалния капацитет на майски бръмбар

„всяка малка стъпка те доближава до края“.

От мен го запомни – ако вярваш в нещо и не спираш да си го повтаряш, един ден то ще се превърне в реалност.

Белезите ни са свидетелство за всичко, което сме преживели. Те разказват нашата история. Показват, че въпреки всичко сме оцелели. И няма смисъл да се срамуваме и да се крием в сенките.

Бях влюбен не в нея, а по-скоро в идеята за любовта.

Алфи поклати глава. Ако можеше, би прекарвал повече време с приятеля си през последните дни. Не смяташе, че заслужава благодарности. Беше оставил мистър Пи на заден план и не можеше да си го прости.

Може много да ни боли – продължи тя, – но нека го пуснем и пожелаем лек път на душата му. Искам да ти благодаря, че беше до него до последно. Не знам дали не е пропуснал да ти го каже, защото беше упорит стар мърморко, но той много те обичаше.

Как би могъл да забравиш човека, когото си обичал? Който е означавал толкова много за теб? Но истината е, че животът продължава – със или без теб. Ако прекалено се вкопчиш в миналото, има опасност да продължи без теб. Но обратното не е ли предателство?

Преди инцидента винаги се беше питал защо хората толкова се безпокоят, че споменът за обичните им мъртви може да избледнее. Струваше му се невъзможно това да се случи.

искаше никой да се държи мило с него – какъв беше смисълът, когато животът сам по себе си беше толкова жесток?