Преди да те видя

– Мъже! Имате емоционалния капацитет на майски бръмбар

„всяка малка стъпка те доближава до края“.

От мен го запомни – ако вярваш в нещо и не спираш да си го повтаряш, един ден то ще се превърне в реалност.

Белезите ни са свидетелство за всичко, което сме преживели. Те разказват нашата история. Показват, че въпреки всичко сме оцелели. И няма смисъл да се срамуваме и да се крием в сенките.

Бях влюбен не в нея, а по-скоро в идеята за любовта.

Щом искат, нека я зяпат. Нека шушукат. То си беше за тях. Преди време си мислеше, че това би я убило, но вече го приемаше като предизвикателство, като стимул да продължи напред

Алфи беше започнал да сглобява живота си парче по парче. Не беше лесно, но нямаше намерение да се предава.

Напук на всичко. Всяка малка победа я правеше по-силна.

Ето ги очите, които все се беше надявала да срещне и за които беше сигурна, че мигновено ще ги разпознае.

, татенце, изпусна шоуто, но типично за теб.
Алис отпусна глава на рамото му, а той целуна косите ѝ и вдъхна любимия мирис на жената, която обичаше.
– Ти пък малко си подранила, типично за теб.
Целуна челото ѝ, а после и челцето на малкото момченце в ръцете ѝ.