Игра на лъжи

Преструвай се, че си добре, и наистина ще се почувстваш добре. Не след дълго дори ще се оправиш.

Преструвай се, че си добре, и наистина ще се почувстваш добре. Не след дълго дори ще се оправиш.

Знаеше – прошепвам аз, уверена, че да си говоря сама не е доказателство за здрав разум, но не мога повече да се сдържам. – Знаеше колко много боли и все пак го направи.

Помогнаха ми да разгранича човека от акта, помогнаха ми да разбера, че самоубийството на татко е нямало за цел да нарани онези, които изоставя. Всъщност последното му съобщение показваше, че искрено е вярвал, че ще бъдем по-щастливи без него. Просто е нямал представа колко е далеч от истината.

Гневът е най-лошият елемент в цялата картина. Горещата ярост и неизбежната вина, която идва след нея.
Защо го направиха?
Премислям отново и отново дните преди смъртта на баща ми и се питам дали е можело някак да се предотврати случилото се.

Скръбта е нещо много сложно. Тя е на приливи и отливи и е толкова многолика, че може да те подлуди. Дни наред мога да сдържам сълзите си, след което едва успявам да дишам между хлипанията, които разтрисат цялото ми тяло. В един миг се смея с чичо Били за нещо глупаво, което татко някога е направил, а в следващия съм изпълнена с гняв заради егоизма му. Ако татко не се беше самоубил, мама също нямаше да го стори.

Някои лъжи са твърде големи за преглъщане.

Онова, което не знаеш, не може да те нарани

Полазиха ме тръпки, въпреки че в помещението беше много горещо. Някой се разхождаше на гроба ми

Трима могат да пазят тайна,
ако двама от тях са мъртви.