Петте най-важни нужди на децата в наши дни

Силата на новите деца ми дава голяма надежда за бъдещето. Вярвам, че когато те поемат контрола върху планетата и започнат да я управляват с любов, това ще даде начало на едно ново общество. Но за да успеят, още от най-ранна възраст те трябва да разберат разликата между това да управляваш с контрол и да управляваш с любов. Ако нямат необходимите ролеви модели, ще мине повече време, преди цялата планета да еволюира.

алката размисля известно време и накрая отвръща: Добре, мамо, тогава аз ще взема нещо от теб, а на теб ще дам от мен. Колко мъдро! Това, което приятелката ми разбра, е следното: Ще взема от теб бдителността да наблюдавам дали нещо е опасно и ще ти дам моето безгрижие и спонтанност. Какъв добър урок за една майка. Коментарът на малкото момиченце ѝ помогна да бъде по-внимателна и да не създава излишни страхове у детето си.

Най-важното в такива ситуации е да не се чувстваш виновен, нито да караш детето да се чувства виновно, като го обвиняваш, тъй като то веднага ще усети това и ще го използва, за да те манипулира. Да не говорим, че вината е предпоставка за повтаряне на едно поведение отново и отново. Колкото по-виновни се чувстваме, толкова повече повтаряме едни и същи действия. Чак когато приемем, че сме хора (с цялата палитра от качества и емоции, които проявява човекът), ние можем да променим поведението си. Вместо да изпитваш вина, поеми отговорност за действията си. Можеш да кажеш на детето, че то има право да не желае присъствието ти, когато се държиш по този начин, и че може да те отхвърли – такива са последствията от загубата на контрол. С ясното съзнание, че поведението ти може да се подобри, това споделяне ще подейства успокоително както на теб, така и на детето.

Ето обобщение на петте основни потребности на новото дете, подредени по важност:

Уважение.
Общуване.
Удоволствие.
Обич.
Сигурност.

Преживявах всичко това с големия ми син в продължение на години. Иска ми се да бях наясно с информацията, която ти споделям сега, още когато той беше дете, а не да я науча толкова късно. Когато беше малък и аз му говорех, той ме гледаше спокойно право в очите, без да помръдва и без да отвръща. Това, което поведението му излъчваше обаче, беше следното: Щом приключиш с бръщолевенето, ще си правя каквото си знам. Накрая губех търпение и избухвах. Ето това има предвид Даниел Кемп, когато описва тефлоновото дете, върху което нищо не полепва. Често съм се питала защо съм привлякла толкова безсърдечно дете. Мислех си, че е безчувствен, а всъщност е бил интелигентен – не е искал да чува заповеди от мен, а разумна причина, поради която да приеме моя начин на живот.

Както вече споменах, новото дете притежава голяма вродена интелигентност и следователно възрастните трудно може да му въздействат. То интуитивно знае дали това, което неговият родител му казва, идва от сърцето, или родителят се опитва да го контролира. Колкото повече родителят (или учителят) иска да контролира детето, толкова повече то се съпротивява – до степен, че може да се затвори напълно към всякаква форма на обучение. Не забравяй, че новото дете никога няма да отстъпи, ако възрастният използва заплаха, обещание, страх, наказание или шантаж. Ще отстъпи възрастният.

Какво се случва, когато планът на живота е изпълнен? Или решаваме да напуснем тази земя, или избираме да продължим да учим и да помагаме на другите.

Важно е да знаеш и да помниш, че ако си имал нещастно детство, няма да можеш да изградиш добри взаимоотношения със своето дете или деца, докато не се помириш със своите родители и с детството си като цяло. Твърде много хора искат да имат деца, за да им дадат онова, което те самите не са получили. Всички тези хора трябва да разберат, че не тяхното желание определя какво ще се случи по-късно, а по-скоро помирението с миналото. Точно то ще внесе разлика между това, което те са преживели като малки, и онова, което децата им ще преживеят

Докато четеш, ще установиш също как раждането на дете може да ускори изпълнението на твоя житейски план. С други думи, всичко в нашия живот започва да става все по-лесно.

Някои майки стават контролиращи и започват да диктуват на бащата как да се грижи за бебето. Препоръчвам ти да се отпуснеш и да приемеш факта, че това дете има нужда да изпита и двата начина, по които родителите му го обичат, и то още от началото на своя живот. Когато бащата се грижи за бебето и сигурността му не е застрашена, трябва да му се довериш. Няма двама души, които да се грижат за бебе по един и същ начин. Ако критикуваш бащата, не даваш добър пример за уважение на своето дете. Това може да създаде конфликти между двамата родители – последното нещо, от което бебето има нужда.