Действието се развива в мистериозен Град, който не съществува в конкретно време и пространство. В него са събрани хора от различни исторически епохи и страни — те са „доброволци“, включили се в „експеримент“. Градът е пълен с абсурди, безсмислици и вътрешна логика, която се мени постоянно. На пръв поглед това е социална утопия, но постепенно се разгръща като психологически и философски лабиринт.
Главният герой — Андрей Воронин, интелигент от Ленинград през 50-те години, преминава през различни етапи на личностно и морално разпадане и преосмисляне, изправен пред абсурдни политически режими, насилие и загуба на смисъл. Пътуването му е както физическо, така и метафизично — през пустини, враждебни територии и странни цивилизации, които олицетворяват различни идеи и етапи на човешкото развитие.
Обреченият град“ трудно може да бъде определен като обикновена фантастика. Това е роман с философски и екзистенциален заряд, който размишлява върху свободната воля, идеологията, абсурдността на историческия напредък и съдбата на човека, попаднал в система, която не разбира. Метафорите и символите в книгата често изискват внимателен и подготвен читател.
Романът си играе с образи от Достоевски, Кафка, Камю, и в известен смисъл, може да се чете като антиутопия, модерна алегория или интелектуално-фантастична притча. Без ясен „отговор“ или морал, той оставя читателя с усещане за духовна криза и въпроси, които не могат да бъдат лесно решени.
