Тайните убежища

Хората се крият зад думата лудост, когато не могат или не искат да погледнат в лицето някоя странна реалност

убежище: паралелна памет, която подменя реалността, за да помогне на жертвата да не страда – илюзия, проектирана от мозъка с цел съхраняване живота на човека, същото, към което се стреми неврологическият щит,

10
През следващите часове дъждът почти не спря. Продължаваше, когато линейката пристигна, и половин час по-късно, когато пред къщата паркираха още две полицейски камионетки, повикани по радиото след зловещото откритие.

– Поне два дни ще трябва да претърсваме това място! – констатира комисарят, обхождайки с поглед къщата и пристройките ѝ.
Дамиен му се беше обадил веднага след като дойде на себе си. Фурие бе съкратил престоя си в Каен и дойде във фермата, след като мина през управлението и взе досието, приготвено от инспектора.
Външният вид на комисаря можеше да заблуди всеки, който го среща за пръв път – беше доста пълен, с кръгло, усмихнато лице и добродушно изражение, зад което обаче се криеше избухлив характер с пристъпи на гняв, познати на всички в управлението. След новината за скорошното затваряне на комисариата бе станал още по-раздразнителен и издаваше сухи и категорични заповеди.
– Дявол го взел, що за лайнарник? Тук, в нашия окръг, на половин час път от Вилер?

раздяла, болест, все едно… вие отговаряте, като се укривате в убежището на усмивката – щит, който размахвате, за да не отгатне събеседникът ви вътрешния ви смут

Чувството ми за сигурност, противното ми щастие не бяха нищо друго освен затвор

лошите спомени и кошмарите ни преследват цял живот. Чувството за вина също.

Почувствах се застрашена от изоставяне, имах чувството, че съм му станала ненужна

Като че ли нищо не се е променило и все пак нищо вече няма да бъде както преди…

Но болката беше истинска. Прекалено истинска, за да бъде измамна.

Хората се крият зад думата лудост, когато не могат или не искат да погледнат в лицето някоя странна реалност.