Яна Аргиропулос

Както ми каза веднъж един човек, ако не харесваш живота си, промени го. Престани да се оплакваш и бъди промяната, която искаш да видиш в света.

От една страна, красотата е естествена – толкова естествена, че не я забелязваме, а от друга – изключителна, дотам, че когато изчезне, имаме усещането, че никога няма да я намерим.

Ако е вярно, че ние можем да живеем само частица от онова, което е в нас – какво се случва тогава с остатъка?

Човекът е скот! – извика той и удари ядосано с тоягата си по камъните. – Голям скот! Не го знаеш ти това, твоя милост, лесно ти е било всичко на теб, ама питай мен! Скот, ти казвам! Сториш ли му зло – почита те и се бои от теб. Сториш ли му добро – издира ти очите.

подобна на мед отрова, тази верига, която привързва смъртните към земята – жената?

Никога досега не бях виждал едно толкова приятелско разбирателство между човек и Вселена.

Не помисляш ли за вечността?

Не отговорих; знаех, че вечността е всеки миг, който отлита; целунах ръка на игуменката, бяла,

Смъртоносна е самотата за онези души, в които не гори някоя голяма страст;

– Не бива да питаш дали ще съумееш или не; това не е най-важното; единственото важно нещо е да се бориш да го отнесеш по-нататък; Бог държи сметка само за това, за устрема; дали ще победим или не, това си е негова, а не наша работа.

Сандрин с внимание изслуша разказа на Франсоаз за баба ѝ.