Небойша Зорич

Сега си мисля колко сме смешни хората. Казват, че цигарите, диетите, алкохолът, дори спортът с усещането, че владееш тялото си, водели до пристрастяване. Истината е, че до пристрастяване не водят самите навици, а зейналата в душите ни празнота, крещящата ни жажда за смислен живот. Имаш ли мании, пристрастия, значи просто е време да помислиш за какво ридае сърцето ти. Не цигарите и разни занимания ни пристрастяват, а фактът, че по някаква причина водим непълноценен живот, не умеем да си доставяме наслада и да пием от извора на емоциите си. И затова са ни нужни фалшиви удоволствия.

Но не бе толкова силна, за да си откаже да изживее любимата си мечта – тази, с която заспиваше, с която се събуждаше.

Но не бе толкова силна, за да си откаже да изживее любимата си мечта – тази, с която заспиваше, с която се събуждаше.
А после… После все някак щеше да го преживее.

Когато те идваха при нея, вътре в себе си се радваше, но не можеше да го покаже.

Кой ни излъга, че трябва да се надпреварваме с вечността? Че момичетата трябва да умират в болниците от анорексия, за да са слаби като закачалките по модните подиуми? Че момчетата трябва да мутират от анаболи за мускули или да се стрелят по улиците? Че щастието е само в опиатите и алкохола?

Как не съзнавах, че с тази амбиция прикрих от самия себе си неспособността си да живея…

Как не осъзнах тогава, че цялото това суетене около успехите ми, непрестанното доказване, главозамайващият стремеж да надмина себе си… е една проста мания да надхитря реалността.

Историята, животът вървяха напред, оставяйки вечния си отпечатък.

когато съм най-заета, имам най-много време, свършвам най-много неща. Защото ми се живее.

Рано или късно всяка структура остарява и се самоизяжда в собствените си проблеми.