Quotes
Ralph Waldo Emerson
First paperback edition.
All rights reserved. No part of this book may be reproduced or transmitted in any form or by any means, electronic or mechanical, including photocopying, recording, or by any information storage or retrieval system, except in the case of excerpts by a reviewer, who may quote brief passages in a review.
Printed and manufactured in the United States of America
"Ne te quæsiveris extra."
"Man is his own star; and the soul that can
Render an honest and a perfect man,
Commands all light, all influence, all fate;
Nothing to him falls early or too late.
Our acts our angels are, or good or ill,
Our fatal shadows that walk by us still."
* * * * *
Cast the bantling on the rocks,
Suckle him with the she-wolf's teat;
Wintered with the hawk and fox,
Power and speed be hands and feet.
I read the other day some verses written by an eminent painter which were original and not conventional. The soul always hears an admonition in such lines, let the subject be what it may. The sentiment they instill is of more value than any thought they may contain. To believe your own thought, to believe that what is true for you in your private heart is true for all men,--that is genius. Speak your latent con
САМОСТОЯТЕЛНОСТ
Ралф Уолдо Емерсън
Първо издание с меки корици.
Всички права запазени. Никоя част от тази книга не може да бъде възпроизвеждана или предавана в каквато и да е форма или по какъвто и да е начин, електронен или механичен, включително фотокопиране, записване или чрез каквато и да е система за съхранение или извличане на информация, освен в случаите на откъси от рецензент, който може да цитира кратки пасажи в рецензия.
Отпечатани и произведени в САЩ
"Не е възможно повече."
"Човекът е своята собствена звезда; и душата, която може да
Направи честен и съвършен мъж,
Командва цялата светлина, цялото влияние, цялата съдба.;
Нищо не му се случва рано или твърде късно.
Нашите ангели са добри или лоши.,
Нашите фатални сенки, които все още вървят покрай нас."
* * * * *
Хвърли бантлинг върху скалите,
Кърмете го с биберона на вълчицата.;
Зимува с ястреб и лисица,
Силата и скоростта са ръцете и краката.
Онзи ден прочетох няколко стиха, написани от известен художник, които бяха оригинални, а не конвенционални. Душата винаги чува предупреждението в такива редове, нека темата да бъде каквато и да е. Чувството, което те внушават, е по-ценно от всяка мисъл, която могат да съдържат. Да вярваш на собствената си мисъл, да вярваш, че това, което е вярно за теб в личното ти сърце, е вярно за всички хора-това е гениално. Говори латентния си кон
I READ THE OTHER DAY some verses written by an eminent painter which were original and not conventional. The soul always hears an admonition in such lines, let the subject be what it may. The sentiment they instill is of more value than any thought they may contain. To believe your own thought, to believe that what is true for you in your private heart is true for all men; that is genius. Speak your latent conviction, and it shall be the universal sense; for the inmost in due time becomes the outmost; and our first thought is rendered back to us by the trumpets of the Last Judgment. Familiar as the voice of the mind is to each, the highest merit we ascribe to Moses, Plato, and Milton is, that they set at naught books and traditions, and spoke not what men, but what they thought. A man should learn to detect and watch that gleam of light which flashes across his mind from within, more than the luster of the firmament of bards and sages. Yet he dismisses without notice his thought, because it is his. In every work of genius, we recognize our own rejected thoughts; they come back to us with a certain alienated majesty.
Great works of art have no more affecting lesson for us than this. They teach us to abide by our spontaneous impression with good-humored inflexibility then most when the whole cry of voices is on the other side. Else, tomorrow a stranger will say with masterly good sense precisely what we have thought and felt all the time, and we shall be forced to take with shame our own opinion from another.
There is a time in every man’s education when he arrives at the conviction that envy is ignorance; that imitation is suicide; that he must take himself for better, for worse, as his portion; that though the wide universe is full of good, no kernel of nourishing corn can come to him but through his toil bestowed on that plot of ground which is given to him to till. The power which resides in him is new in nature, and none but he knows what that is which he can do, nor does he know until he has tried. Not for nothing one face, one character, one fact, makes much impression on him, and another none.
This sculpture in the memory is not without pre-established harmony. The eye was placed where one ray should fall, that it might testify of that particular ray. We but half express ourselves, and are ashamed of that divine idea which each of us represents. It may be safely trusted as proportionate and of good issues, so it be faithfully imparted, but God will not have his work made manifest by cowards.
A man is relieved and gay when he has put his heart into his work and done his best; but what he has said or done otherwise shall give him no peace. It is a deliverance which does not deliver. In the attempt his genius deserts him; no muse befriends; no invention, no hope.
Trust thyself: every heart vibrates to that iron string.
Есето
Онзи ден прочетох няколко стиха, написани от известен художник, които бяха оригинални, а не конвенционални. Душата винаги чува предупреждението в такива редове, нека темата да бъде каквато и да е. Чувството, което те внушават, е по-ценно от всяка мисъл, която могат да съдържат. Да вярваш на собствената си мисъл, да вярваш, че това, което е вярно за теб в личното ти сърце, е вярно за всички хора-това е гениално. Изкажете латентното си убеждение и то ще стане всеобщ смисъл, защото най-съкровеното с времето става и най-външното; и първата ни мисъл ни се връща с тръбите на Страшния съд. Колкото и познат да е гласът на ума на всеки, най-голямата заслуга, която приписваме на Мойсей, Платон и Милтън, е, че те не са използвали книги и традиции и не са говорили това, което хората са говорили, а това, което са мислили. Човек трябва да се научи да открива и наблюдава този проблясък светлина, който проблясва в ума му отвътре, повече от блясъка на небесната твърд на бардове и мъдреци. Но той отхвърля без внимание мисълта си, защото тя е негова. Във всяко дело на гения разпознаваме собствените си Отхвърлени мисли; те се връщат при нас с отчуждено величие.
Великите произведения на изкуството нямат по-въздействащ урок за нас от този. Те ни учат да се придържаме към спонтанното си впечатление с добронамерена непреклонност тогава, когато целият вик на гласовете е от другата страна. Иначе утре някой непознат ще каже с майсторско благоразумие точно това, което сме мислили и чувствали през цялото време, и ще бъдем принудени да приемем със срам собственото си мнение от друг.
Има време в образованието на всеки човек, когато той достига до убеждението, че завистта е невежество, че подражанието е самоубийство, че трябва да приема себе си в добро и в лошо като своя дял, че въпреки че широката вселена е пълна с добро, нито едно зрънце от подхранващо зърно не може да дойде при него, освен чрез неговия труд, посветен на онова парче земя, което му е дадено да обработва. Силата, която живее в него, е нова по природа и никой освен него не знае какво може да направи, нито знае, докато не опита. Не случайно едно лице, един герой, един факт му правят много впечатление, а друг-нищо.
Тази скулптура в паметта не е без предварително установена хармония. Окото е поставено там, където трябва да падне един лъч, за да свидетелства за този лъч. Ние само наполовина изразяваме себе си и се срамуваме от тази божествена идея, която всеки от нас представлява. Може да му се вярва, че е съразмерен и добър, така че да бъде предаван вярно, но Бог няма да позволи делото му да се прояви от страхливци.
Човек е облекчен и весел, когато е вложил сърцето си в работата си и е дал най-доброто от себе си; но това, което е казал или направил по друг начин, няма да му даде мир. Това е избавление,което не дава. В опита си геният го напуска; никаква муза не се сприятелява; никакво изобретение, никаква надежда.
Вярвай в себе си: всяко сърце вибрира на тази желязна струна.
What pretty oracles nature yields us on this text, in the face and behavior of children, babes, and even brutes! That divided and rebel mind, that distrust of a sentiment because our arithmetic has computed the strength and means opposed to our purpose, these have not. Their mind being whole, their eye is as yet unconquered, and when we look in their faces we are disconcerted. Infancy conforms to nobody: all conform to it, so that one babe commonly makes four or five out of the adults who prattle and play to it.
So, God has armed youth and puberty and manhood no less with its own piquancy and charm, and made it enviable and gracious and its claims not to be put by, if it will stand by itself. Do not think the youth has no force, because he cannot speak to you and me. Hark! in the next room his voice is sufficiently clear and emphatic. It seems he knows how to speak to his contemporaries. Bashful or bold, then, he will know how to make us seniors very unnecessary.
The nonchalance of boys who are sure of a dinner, and would disdain as much as a lord to do or say aught to conciliate one, is the healthy attitude of human nature. A boy is in the parlor what the pit is in the playhouse; independent, irresponsible, looking out from his corner on such people and facts as pass by, he tries and sentences them on their merits, in the swift, summary way of boys, as good, bad, interesting, silly, eloquent, troublesome. He cumbers himself never about consequences about interests; he gives an independent, genuine verdict. You must court him: he does not court you. But the man is, as it were, clapped into jail by his consciousness.
As soon as he has once acted or spoken with éclat, he is a committed person, watched by the sympathy or the hatred of hundreds, whose affections must now enter into his account. There is no [Greek mythological river of forgetfulness] Lethe for this.
Ah, that he could pass again into his neutrality!
Who can thus avoid all pledges, and having observed, observe again from the same unaffected, unbiased, unbribable, unaffrighted innocence, must always be formidable. He would utter opinions on all passing affairs, which being seen to be not private, but necessary, would sink like darts into the ear of men, and put them in fear
Приемете мястото, което божественият промисъл е намерил за вас, обществото на Вашите съвременници, връзката на събитията. Великите хора винаги са постъпвали така и са се доверявали като деца на гения на своето време, предавайки възприятието си, че абсолютно заслужаващият доверие човек седи в сърцето им, работи чрез ръцете им и преобладава в цялото им същество. И сега сме хора и трябва да приемем в най-висшия ум същата трансцендентна съдба; и не непълнолетни и инвалиди в защитен ъгъл, не страхливци, бягащи от революцията, а водачи, изкупители и благодетели, подчиняващи се на всемогъщото усилие и напредващи към хаоса и тъмнината.
Каква красива оракулска природа ни дава този текст, в лицето и поведението на деца, бебета и дори зверове! Този разединен и бунтовен ум, това недоверие към чувствата, защото нашата аритметика е изчислила силата и средствата, противопоставящи се на нашата цел, те не са. Умът им е цял, очите им все още не са завладени и когато погледнем лицата им, ние сме объркани. Детството не се подчинява на никого: всички се съобразяват с него, така че едно бебе обикновено прави четири или пет от възрастните, които бърборят и играят на него.
И така, Бог е въоръжил младостта, пубертета и зрелостта не по-малко със собствената си пикантност и чар, и го е направил завиден и милостив и неговите изисквания не трябва да бъдат поставяни, ако той стои сам. Не мислете, че младежът няма сила, защото не може да говори на вас и на мен. Чуйте! в съседната стая гласът му е достатъчно ясен и категоричен. Изглежда знае как да говори със съвременниците си. Срамежлив или смел, тогава той ще знае как да ни направи по-възрастните много ненужни.
Равнодушието на момчетата, които са сигурни, че ще вечерят, и биха презирали дори и един господар да направи или каже нещо, за да умилостиви някого, е здравословната нагласа на човешката природа. Едно момче е в салона това, което е ямата в игралната зала; независимо, безотговорно, гледайки от своя ъгъл на такива хора и факти, които минават, той се опитва и ги осъжда според техните заслуги, по бързия, обобщаващ начин на момчета, като добри, лоши, интересни, глупави, красноречиви, обезпокоителни. Той никога не говори за последствия, за интереси; той дава независима, истинска присъда. Ти трябва да го ухажваш; той не те ухажва. Но човекът, така да се каже, е хвърлен в затвора от съзнанието си.
Щом веднъж е действал или говорил с é, той е отдаден човек, наблюдаван от съчувствието или омразата на стотици, чиито чувства сега трябва да влязат в неговата сметка. Няма [гръцка митологична река на забравата] лета за това.
О, да можеше да премине отново в неутралитета си!
Който може по този начин да избегне всички клетви и след като е спазил, да наблюдава отново от същата незасегната, непредубедена, необорима, непоправима невинност, винаги трябва да бъде страшен. Той би изказвал мнения за всички преходни дела, които, ако се разглеждат не като лични, а като необходими, биха потънали като стрели в ухото на хората и биха ги уплашили.