„Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите!“
b8787153383has quotedlast year
В ума на Зорбас съвременността се беше превърнала в нещо прастаро: до такава степен я беше вече надживял в себе си. Вероятно на него и телеграфът, и параходът, и железницата, и сегашният морал, и родината, и религията му се струваха стари политиканствания. Душата му се движеше напред много по-бързо от света.
b8787153383has quotedlast year
Как от тора и мръсотията израства и се храни цветето? Кажи си, Зорбас, че тор е и човекът, а цвете – свободата. – Ами семето? – рече Зорбас и удари с юмрук по масата. – За да поникне едно цвете, трябва семе. Кой е поставил това семе в мръсната ни вътрешност? И защо от това семе да не пониква цвете с добро и честност, ами му трябва кръв и мръсотия? Поклатих глава. – Не знам – отвърнах. – Кой знае? – Никой.
b8787153383has quotedlast year
Това ще рече свобода, мислех си аз. Да имаш някаква страст – да трупаш златни лири, – и изведнъж да победиш тази си страст и да разпилееш цялото си състояние във въздуха! Да се освободиш от една страст, подчинявайки се на друга, по-възвишена. Но нима и
Mariya Boevahas quoted2 years ago
Правилните, честни мисли искат спокойствие, старини, беззъби уста. Когато си беззъб, лесно е да кажеш: „Срамота, момчета, не хапете!“. Но когато имаш всичките си трийсет и два зъба... Звяр е човекът на младини, див звяр, хора яде!
b3806716195has quoted2 years ago
проповядваш, учителю мой? „Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите!“
b3806716195has quoted2 years ago
Зарадвах се: след като знаех вече името на злочестината си, щях може би по-лесно да я надвия.
b2752334978has quotedlast year
не ù кажеш, че я обичаш и я желаеш, започва да плаче. Може и хич да не те иска, да се гнуси дори от теб, може да ти откаже – това е друга работа! Може. Но тя иска всеки, който я види, да я пожелае. Това е то, което иска, горката, стори ù хатъра!
Софияhas quoted10 months ago
Много радости има на този свят – жени, плодове, идеи; но през мека есен да пориш това море, шепнейки името на всеки остров – струва ми се, че няма друга такава радост, която да потапя така дълбоко сърцето на човека в рая.
b7887741628has quotedlast year
покой, топлина, селският въздух на къщата миришеше на градински чай и дюли, седях пред огнището и четях Омир, бях щастлив, бях щастлив, виках, какво ми липсва? Нищо не ми липсва. Кой тогава плаче вътре в мен? Какво иска? За какво съм му