Никос Казандзакис

Човекът е скот! – извика той и удари ядосано с тоягата си по камъните. – Голям скот! Не го знаеш ти това, твоя милост, лесно ти е било всичко на теб, ама питай мен! Скот, ти казвам! Сториш ли му зло – почита те и се бои от теб. Сториш ли му добро – издира ти очите.

подобна на мед отрова, тази верига, която привързва смъртните към земята – жената?

Никога досега не бях виждал едно толкова приятелско разбирателство между човек и Вселена.

Не помисляш ли за вечността?

Не отговорих; знаех, че вечността е всеки миг, който отлита; целунах ръка на игуменката, бяла,

Много радости има на този свят – жени, плодове, идеи; но през мека есен да пориш това море, шепнейки името на всеки остров – струва ми се, че няма друга такава радост, която да потапя така дълбоко сърцето на човека в рая.

Сториш ли му зло – почита те и се бои от теб. Сториш ли му добро – издира ти очите. Дръж се на положение, началство! Не си позволявай много близост с хората, не им казвай, че всички сме равни, че всички имаме еднакви права, защото веднага ще потъпчат твоето право, ще ти грабнат хляба и ще те оставят да умреш от глад. Дръж се на положение, началство, само това искам от теб!

Смъртоносна е самотата за онези души, в които не гори някоя голяма страст;

– Не бива да питаш дали ще съумееш или не; това не е най-важното; единственото важно нещо е да се бориш да го отнесеш по-нататък; Бог държи сметка само за това, за устрема; дали ще победим или не, това си е негова, а не наша работа.

Една сила ме тласка към цел, която не познавам. Ще бъда неуязвим до момента, в който достигна тази цел; когато аз повече няма да съм ѝ нужен, и муха би могла да ме повали.“ Тези думи на Великия Наполеон