Пенелъпи Дъглас

И не ми пука как се казваш, кои са родителите ти и колко пари имаш или не. Искам само теб, в спалнята, покрита единствено с моите чаршафи

– Не казвай и дума за това – изръмжа той. – Бях пиян.

– И трите пъти ли? – подразних го аз и се усмихнах. – Майкъл и Кай не подозират колко близки си станахме, нали?

Всичко е много по-специално, когато се случва рядко.

Защо винаги оставям всичко да отмине и никога не казвам нищо?

Единственият начин да се отървеш от изкушението, е да му се отдадеш.

– Нямаш право да взимаш решения за жена ми.

Две години по-късно, когато една нощ Рика дойде с нас и Банкс вече беше само спомен, бях запленен от нашето малко чудовище, защото ми напомни на Банкс. Невинността ѝ, борбеността, желанието ми да се грижа за нея…

Но ръцете ми знаеха колко е красива. Те помнеха.

– При условие че аз платя за „Поуп“ – уточних аз. – Вместо това сватбеният ми подарък… ще бъдеш ти.

Има пешки, топове, коне и офицери, но има само една царица – усмихна се закачливо той. – Ние сме двойка, Ник. Всички други идват и си отиват, но не можеш да избягаш от кръвта си. Кръвта е над всичко.