Адреналин. Моите неразказани истории

Бог съм, само че остаряващ бог.

Не е вече време да се изтъквам — каквото имаше за спечелване, спечелих го; днес ми харесва да вдъхновявам, да помагам в израстването на младите си съотборници.

На четиресет години съм, с две момчета, които вече не са деца, а младежи. На тази възраст обикновено се тегли чертата върху листа, правят се първите равносметки, първият баланс.

В това е смисълът на тази книга.

Дни наред се опитвах да се преструвам, че не забелязвам наближаването на рождения си ден. Избягвах да мисля за числото 40, обаче снощи то се изправи пред мен — червено, огромно, заело цялата фасада на един хотел. За да се получи, бяха светнали лампите в определени стаи и оставили другите на тъмно.

В този хотел в Милано жена ми Хелена организира тържество изненада, което ме трогна. Събрани бяха най-близките ми хора, много приятели, дошли от цял свят, значими присъствия в живота ми. Имаше футболни легенди, треньори, дори играчи, към които съм се отнасял зле на терена. Не очаквах да ги заваря всичките на онази тераса.

Рино Гатузо ми даде следното обяснение: „Винаги си бил истински, даже и когато им нанасяше удари. Затова са дошли“.

Хелена се справи отлично. Организирала бе всичко тайно, хубав подарък ми направи. Обикновено аз съм този, който прави подаръци на другите.

Разказвал съм много пъти как тръгнах от Русенгорд, за да стана футболен шампион. Пораснах с една оръфана топка „Селект“ на крака и дриблирах срещу всеки, който ми се изправи пред очите в Градината на розите, всъщност свърталище на имигранти от всички раси. Една искра беше достатъчна, за да се сбием.

На тази възраст обикновено се тегли чертата върху листа, правят се първите равносметки, първият баланс.