22 ноември 1963

— Кой си ти, Джордж?

— Някой, когото си познавала в друг живот, скъпа.

Винаги си била такава, Сейди. И това е само едно от нещата, които те правят толкова очарователна.

Сейди, с нейното лишено от каквито и да е белези лице.

Тя беше моят истински дом.

После обаче се усмихнах.

— Ще ти дам две на цената на едно. Студената война свърши и президентът ни е чернокож.

— Джейк? Кажи ми поне едно хубаво нещо за бъдещето.

Защото миналото не желае да бъде променяно. Опиташ ли се да го промениш, то се съпротивлява упорито. И колкото по-голяма е потенциалната промяна, толкова по-ожесточена е съпротивата му.

„Историята се повтаря — помислих си. — Ехо, което е толкова близо до съвършенството, че е невъзможно да се прецени кое е реалният глас и кое — призрачното му отражение.“

Благодаря ти, че ми показа колко хубави могат да бъ

дат нещата. Моля те, не ми казвай сбогом

Миналото можеше и да е необратимо, но бъдещето беше крехко, къща от карти, и трябваше много да внимавам да не го променя, докато не съм готов. Ето защо трябваше да…