Извън редовете

безропотно да хвърлите в земята.

Затуй вий, кротките на таз земя,

ще станете прашец върху цветята.

А моята душа все тъй сама

ще легне като камък във земята.

В работите на сърцето не слушай ума. В работите на ума слушай сърцето“,

II

Потта ми се стичаше на вадички в черния костюм, който продължаваше да ме мъчи в горещия август, но пък беше напълно уместен за случая. Лятната жега беше пропъдила всички живи твари

Осъмвам в ясна лятна утрин.

Тръгвам от градинката на „Свети Седмочисленици“ към дома и докато вървя, си мисля за войните в моя живот.

– Стига, имам достатъчно, пък и нали съм тук, виждам ги – притискам се до него, както е застанал до кутията с боите.

Обичам Варна отдавна, от дете.

– Знаеш ли, лельо Любке, аз може да се окажа късметлийка! И да пътувам!

– Дано, Галя! Ама как?

Гледа ме с тъмните си очи, почти толкова черни като моите, и цялата сияе.

– Ще се женя!

Онемявам. Макар че защо ли? Млада е, хубава е моята племенница Галя. Нима съм очаквала, че при комунизма

Отвращава ме човешкото късогледство и дебелокожие. Всички се страхуваме да не умрем, а сеем смърт навсякъде

да ви не стряска през нощта луната.

Да влезнете във кораба със страх,

когато Бог е пратил бурен вятър.

Аз простата ви мъдрост не разбрах,

да стъпвате последни във борбата.

И своя брат, превърнат в гробен прах,