Извън редовете

безропотно да хвърлите в земята.

Затуй вий, кротките на таз земя,

ще станете прашец върху цветята.

А моята душа все тъй сама

ще легне като камък във земята.

В работите на сърцето не слушай ума. В работите на ума слушай сърцето“,

Съдбата често е сляпа, понякога и зла.

Пътят към София вървеше като бавна река. Въобще не забе

Есента е особено щедра в София.

II

Потта ми се стичаше на вадички в черния костюм, който продължаваше да ме мъчи в горещия август, но пък беше напълно уместен за случая. Лятната жега беше пропъдила всички живи твари

Осъмвам в ясна лятна утрин.

Тръгвам от градинката на „Свети Седмочисленици“ към дома и докато вървя, си мисля за войните в моя живот.

– Стига, имам достатъчно, пък и нали съм тук, виждам ги – притискам се до него, както е застанал до кутията с боите.

Обичам Варна отдавна, от дете.