Ислямът-световна история

Авероес казал на ученика си: „Синко, ако скърбиш за състоянието на мюсюлманите, то сълзи колкото моретата не биха били достатъчни. Ако плачеш за книгите, знай, че идеите имат криле и се издигат през вечността, за да достигнат умовете на мислещите хора.

(Авероес/Ибн Рушд, 1126 – 1198)

Богът на исляма не е различно божество от това, на което се кланят християните или евреите. Аллах е просто арабската дума за Бог. В Арабия през 7 век Пророкът Мохамед призовал своите съграждани в Мека да изоставят популярното езичество и да се обърнат и да почитат единствения Бог на Адам, Ной, Давид, Яков, Йосиф, Авраам, Сара, Агар, Исаак, Моисей и Исус. Мюсюлманите признават и почитат старозаветните пророци и вярват в Исус като могъщ пратеник на същия Бог.

на тимоса, както се опитал да направи Франсис Фукуяма, това много ще помогне в лечението на болезнените рани на мюсюлманския позор и оскърбление.44 Можем да постигнем това, ако се отнасяме към арабите като към пълноценни хора с достойнство; ще помогнем за възстановяването на арабския тимос, като подкрепим демократичните и реформистки напъни в правителствата и гражданските общества

парадигма в политиката и международните отношения, интересите и разумът са главните мотиватори на държавното поведение. Университетите и правителствата често правят грешката да объркват своите теоретични описания на разумни актьори и свят, основан на интереси, с реалния свят, в който личният интерес и оцеляването са само два от няколко мощни мотивиращи фактора. Ако разпознаем силата на

държава няма задължително да промени поведението ѝ. Ирак, Сирия, Куба, Русия и Иран искат да развият своя тимос и отговарят според тимосни преценки, които невинаги са разумни.

Нациите нямат постоянни приятели или съюзници. Имат само постоянни интереси.“
Западните политици очакват другите да подражават на Западa, където се твърди, че разумът е най-важен. Те очакват разумни действия от разумни политически актьори, но тимосът често е по-мощен двигател и наказанието срещу някоя

било от реално и фундаментално значение за древните гърци, както и за днешните араби, но изглежда, убягва на съвременния западен ум.
Тимосът е колективното самочувствие на хората. Честта и славата се подценяват в западния външнополитически анализ, но руските действия в Сирия или Украйна се ръководят именно от тези фактори, които умовете, обучени на Запад, не схващат толкова лесно.

средства за постигане на целите. На второ място е апетитът, инстинктът да се задоволи гладът и да се утоли жаждата. На трето място е тимосът, една дума, която е трудно да се предаде изцяло, но се отнася до душевността, обединението, чувството за колективно достойнство. Тимосът невинаги е в крак с разума или апетита. Тимосът засяга чувствата на гордост, срам, унижение, възмущение на човешката душа – и човешката нужда от справедливост. Това

Платон най-добре диагностицира това психо-политическо състояние, което е обсебвало части от човечеството през цялата ни история. Той посочва три части на човешката душа. Първо, е разумът, способността да се пресмята, да се направи анализ на риска и ползата, да се използва логиката. Този елемент контролира човека и търси логични

атака на Запада, поведена от Наполеон през 1798 г., унищожила достойнството на мюсюлманите в процес продължаващ вече два века. В целия мюсюлмански свят вината уверено се приписва на Запада. Има един силен и увлекателен разказ за това как Западът заговорничи и планира да отслаби, раздели и покори мюсюлманите. Тази тема не се възприема като история от една отминала епоха, която модерният Запад би искал да потъне в аналите на имперските злополуки: